Родителски права след развод: кой получава детето и какво гледа съдът

При развод с ненавършили пълнолетие деца съдът задължително решава при кого живее детето, кой упражнява родителските права, как детето вижда другия родител и каква издръжка получава. Ако родителите се споразумеят, съдът утвърждава споразумението; ако не, решава сам според най-добрия интерес на детето по критериите в чл. 59 от Семейния кодекс. От 30 декември 2025 г. съдът може да постанови и съвместно упражняване на родителските права.

Кой получава детето при развод: родителите решават или съдът

Първата дума имат родителите. При развод те решават по общо съгласие въпросите за отглеждането и възпитанието на децата, като споразумение може да се постигне във всяко положение на делото, включително със съдействието на медиатор (чл. 59, ал. 1 СК). При развод по взаимно съгласие споразумението е задължителна част от молбата: то трябва да урежда местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката, а може да уреди и пътуването на децата в чужбина и издаването на лични документи за това (чл. 51, ал. 1 СК).

Съдът не подписва споразумението сляпо. Той го утвърждава, след като провери дали са защитени интересите на децата, и може да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“. Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за поправка; ако недостатъците не бъдат отстранени, отхвърля искането за развод (чл. 51, ал. 2 и 3 СК).

Когато споразумение няма, съдът решава служебно – тоест и без някой от родителите изрично да е поискал (чл. 59, ал. 2 СК):

Какво решава съдът	Какво означава за вас
Местоживеене на детето	При кого от родителите живее детето по правило.
Упражняване на родителските права и задължения	Кой взема ежедневните решения за детето – училище, лекар, занимания – или дали родителите ги упражняват съвместно.
Режим на лични отношения	Кога другият родител вижда и взема детето: дни, ваканции, празници, контакт от разстояние.
Издръжка	Колко плаща родителят, при когото детето не живее.
Пътуване в чужбина и лични документи	Може ли детето да пътува с единия родител и кой подписва за паспорта.
Мерки по изпълнението	Как се гарантира, че решението ще се спазва, включително защитни мерки.

Издръжката се определя така, че да осигури на детето условията на живот, които е имало преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на плащащия родител (чл. 59, ал. 7 СК). Как се изчислява размерът ѝ и как се води дело, обясняваме в статията Издръжка на дете: размер, дело и документи.

Какво гледа съдът при определяне на родителските права

Съдът решава с оглед най-добрия интерес на детето, след като прецени всички обстоятелства. Законът изброява примерно кои са те (чл. 59, ал. 6 СК):

Критерий по чл. 59, ал. 6 СК	Какво проверява съдът на практика
Възпитателските качества на родителите	Не какви качества има всеки родител по принцип, а как ги е показал в грижата за това дете.
Полаганите до момента грижи и отношението към децата	Кой е водил детето на детска градина и лекар, кой е помагал с уроците, кой е бил до него в ежедневието.
Желанието на родителите	Дали родителят наистина иска да отглежда детето, или иска правата по други причини.
Привързаността на децата към родителите	Към кого детето се обръща за утеха и сигурност – често с помощта на психолог и социален доклад.
Полът и възрастта на децата	Нуждите на кърмаче и на тийнейджър са различни; това е един от факторите, не решаващ.
Възможността за помощ от трети лица – близки на родителите	Дали баба, дядо или друг близък може да помага, когато родителят е на работа.
Социалното обкръжение	Средата, в която ще расте детето: жилище, квартал, училище, приятели.
Материалните възможности	Доходите и жилището имат значение, но сами по себе си не решават кой получава детето.

Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак (чл. 122, ал. 2 СК), и нито един критерий в закона не споменава пола на родителя. Съдилищата и днес се опират на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на Върховния съд, което обяснява как се преценяват тези обстоятелства заедно, а не поотделно.

Преди да реши, съдът изслушва родителите и детето при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция „Социално подпомагане“ и когато е уместно, изслушва и други лица (чл. 59, ал. 8 СК). Ако има данни, че единият родител настройва детето срещу другия (законът го нарича „отчуждаващо поведение“), съдът изслушва и вещо лице – психолог, и определя мерки за преодоляването му.

Споделено родителство: може ли детето да живее и при двамата

Да, при две условия. Когато и двамата родители са заявили желание да им бъде предоставено упражняването на родителските права и това е в най-добрия интерес на детето, съдът може да постанови съвместно упражняване на родителските права и задължения след развода, като определи конкретни мерки за всеки родител; разногласията между родителите по отделни въпроси решава съдът (чл. 59, ал. 3 СК). Възможността е нова – в сила е от 30 декември 2025 г. (ДВ, бр. 115 от 2025 г.) – и не е автоматична: ако единият родител не я иска, съдът не може да я наложи.

Родителите могат да уговорят съвместно упражняване и сами, в споразумението, като в този случай договарят конкретни мерки за разпределяне на правата и задълженията между тях (чл. 59, ал. 1 СК). На практика това означава да запишете къде живее детето през седмицата и през уикендите, кой го води на училище и на лекар, как се вземат важните решения и как се поделят разходите. Споразумението трябва да урежда и издръжката (чл. 51, ал. 1 СК): съвместното упражняване не я премахва само по себе си.

Изслушва ли се детето и има ли значение какво иска

Детето, навършило 10 години, задължително се изслушва във всяко съдебно производство, което засяга негови права или интереси, освен ако това би навредило на интересите му. По-малко дете може да бъде изслушано според степента на развитието му, като съдът мотивира решението си (чл. 15, ал. 1 и 2 от Закона за закрила на детето).

Преди изслушването съдът трябва да обясни на детето какво предстои и какви са последиците от неговото желание и от решението. Изслушването се провежда в подходяща обстановка, в присъствието на социален работник от дирекция „Социално подпомагане“, а когато е в интерес на детето – и на родител, настойник или друг близък човек (чл. 15, ал. 3–5 ЗЗДет). Мнението на детето е едно от обстоятелствата, които съдът преценява; то не го обвързва, защото решението се взема според най-добрия интерес на детето, а не според моментното му желание.

Какво включва режимът на лични отношения

Режимът на лични отношения са дните и периодите, в които родителят, при когото детето не живее, може да го вижда и взема: през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето и на родителя, както и по друго време, включително неприсъствено – по телефон, писма и електронни съобщения (чл. 59, ал. 4 СК). Колкото по-конкретен е режимът в споразумението или решението, толкова по-лесно се спазва и толкова по-лесно се доказва нарушението.

Родителят, при когото детето живее, е длъжен да съдейства на другия родител, своевременно да му дава информация за детето и да го уведомява предварително, с документ, когато режимът не може да се спази заради болест, училищна заетост или друга основателна причина (чл. 59, ал. 5 СК). Какво може да направи родителят, когото не допускат до детето, обясняваме в статията Другият родител не ми дава да виждам детето.

Какви са стъпките

1. Опитайте да се споразумеете, включително с медиатор. Запишете конкретни дни, ваканции и празници, кой взема решенията за училище и лекар, издръжката и пътуванията в чужбина (чл. 51, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 СК).
2. При развод по взаимно съгласие приложете споразумението към общата молба до районния съд. При развод по исков ред съдът решава въпросите за децата в същото дело – не е нужен отделен иск (чл. 59, ал. 2 СК). Таксите и ходът на двата вида развод са описани в статията Развод в България: видове, стъпки, срокове и разходи.
3. Ако не сте били женени или сте разделени без развод, подайте иск по чл. 127, ал. 2 СК до районния съд по настоящия адрес на детето. Таксата по неоценяем иск за 2026 г. е до €40,90, но не по-малко от €15,34 (чл. 3 от Тарифата за държавните такси по ГПК; съдът определя точния размер).
4. Поискайте привременни мерки още с молбата. Докато делото тече, съдът може да определи временно при кого живее детето и какъв е режимът (чл. 127, ал. 3 СК).
5. Съберете доказателства за грижите, които сте полагали: документи от детската градина или училището, от личния лекар, свидетели. Съдействайте на социалния работник за доклада на дирекция „Социално подпомагане“.
6. Явете се на изслушването. Ако не сте доволни от решението, можете да го обжалвате пред окръжния съд в срока по ГПК (две седмици от връчването); таксата е половината от платената на първа инстанция (чл. 18, ал. 1 от Тарифата).

Споразумението, утвърдено от съда, е изпълнително основание: ако не се спазва, може да се изпълни принудително като съдебно решение (чл. 404, т. 1 ГПК). Делата, започнали преди 30 декември 2025 г., се довършват по старите правила (§ 11 от ЗИД на СК, ДВ, бр. 115 от 2025 г.).

Може ли да се промени решението за родителските права

Да, когато обстоятелствата се изменят. Промяна на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката може да се поиска при изменение на обстоятелствата (чл. 51, ал. 4 СК). От 30 декември 2025 г. законът изброява изрично кога съдът може да измени режима на лични отношения и да определи допълнителни мерки: при искане детето да живее в друго населено място или в чужбина без съгласието на другия родител, при неспазване на режима, при ограничаване на контактите на детето с другия родител и при неизпълнение на задължението за съдействие – по молба на засегнатия родител, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно (чл. 59, ал. 11 СК).

Смяната на родителя, при когото детето живее, е най-тежката промяна и се преценява по същите критерии като при първоначалното решение (чл. 59, ал. 6 СК). Отделно от това, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, съдът може да ограничи родителските му права, а в особено тежки случаи или при трайно неполагане на грижи и неплащане на издръжка без основателна причина – да го лиши от тях (чл. 131 и чл. 132 СК). Това са отделни производства с по-висок праг и не се прилагат при обикновен спор кой да отглежда детето.

Кога е нужен адвокат

При развод по взаимно съгласие с пълно споразумение много родители минават без адвокат, но е разумно юрист да прегледа споразумението, защото непълно споразумение връща делото назад (чл. 51, ал. 3 СК). Адвокат е нужен, когато родителите спорят при кого да живее детето, когато има данни за отчуждаващо поведение или насилие, когато единият родител иска да се премести с детето в друг град или в чужбина, и когато трябва да се промени влязло в сила решение. Адвокат по семейно право можете да намерите в каталога с адвокати, а за споразумение с медиатор можете да се обърнете към медиаторите в каталога.